- Идва ли нова вълна на кризата от Европа, г-жо Бориславова? Какви са симптомите в банковия сектор?
- Не само Европа, но и САЩ, Китай, Япония са в сложна икономическа ситуация. По всичко личи, че светът трябва да намери нов баланс. Много важно е каква политика ще водят големите държави със структуроопределящи икономики. Ще се придържат ли към целта за намаляване на държавните дългове и увеличаване на производителността.
България няма как да не бъде засегната. Въпросът е как да се действа, за да бъдат негативните въздействия за българската икономика по-малко.
Ролята на държавното управление в тази ситуация е изключително отговорна - от създаване на ясни правила за стимулиране на бизнеса и коректното им прилагане в пълна прозрачност до поддържане на пазарните механизми.
В банковия сектор проблемите в САЩ и Европа са от различно естество. Но за всички банки в ситуация на световна криза е необходима бърза рекапитализация на тези от тях, в чиито портфейли има значителни количества държавен дълг.
- Как трябва да реагират финансовите институции у нас? Ще се затегне ли повече кредитирането, което и в момента се определя от бизнеса като проблем?
- В България по данни от юни т. г. на Централната банка ситуацията от гледна точка на адекватността на капитала от първи ред е 15,54%, което е много добре - много над равнищата, обсъждани да бъдат наложени на европейските банки (9% - б. р.).
България няма дългова криза, каквато имат Гърция, Италия, Португалия и Испания. У нас проблемът не е в банковия сектор. За радост той функционира доста балансирано, дори консервативно и това сега го поставя в една много по-добра ситуация от банките в Европа.
Що се отнася до кредитирането, нека не забравяме каква е реалната роля на банките. Те са един посредник, който е длъжен коректно и успешно да управлява парите на вложителите си и в същото време да подпомага, чрез финансиране и други банкови услуги, развитието на икономиката, на предприятията и фирмите, на всяко домакинство и всеки гражданин.
По-голямата предпазливост при кредитирането по време на криза е в интерес и на бизнеса, като го принуждава да бъде още по-далновиден и отговорен при теглене на кредит. Все пак основните приходи на банките идват точно чрез кредитиране. Абсурдно е да се смята, че те не искат да кредитират. Просто отговорността е голяма, защото управляват пак парите на бизнеса, на хората, включително и на тези кредитополучатели.
- Как може да се намери пресечната точка между двете тези - на бизнеса -банките още се страхуват да кредитират и на банките - липсват добри проекти?
- Пресечната точка се намира в по-близката работа с клиента, с бизнеса. Сега трябва да се вложат двойно повече усилия от кредитните експерти, да се познава в детайл конкретния бизнес, да се общува постоянно с клиента - особено когато говорим за бизнес проекти. Да се търсят най-добрите решения съвместно между банката и съответния кредитополучател.
Добри проекти никога не липсват, липсва добра комуникация.
- Как се отразява на банките свитото вътрешно потребление? И как според вас може да се “задвижи” спиралата в обратна посока, нагоре?
- Страхът от рецесия сред потребителите в Европа е сериозен проблем. Проточилата се дългова криза, която все още няма реално решение, създава напрежение, а свитото вътрешно потребление забавя излизането на икономиките от кризата. И тук идва въпросът за нарушеното доверие или отсъствие на такова от страна на гражданите, не само в Европа, но и в САЩ.
Мисля, че е необходимо да се вземат бързи мерки, колкото и болезнени да са понякога, да не се правят повече опити да се прехвърля плащане на сметките на една държава от другите в рамките на Евросъюза. Да се предприемат решителни действия например:
- Правителствата да създадат стимули за фирмите, които се справят успешно в условията на криза.
- Да се инвестира в иновации и енергийна ефективност
- Да се работи активно за изграждането на “зелена икономика”, създаваща нови “зелени работни места”, и т.н.
За България може да добавим и големите възможности, които предоставя успешното използване на еврофондовете.
- Може ли и как българската икономика да “превърти” на зелена вълна, при положение,че новите технологии все още са твърде скъпи? И каква трябва да бъде ролята на банките в този процес?
- Заблуда е, че новите технологии са твърде скъпи. Ще дам няколко примера.:
- Цената на първите електромобили не падаше под 25 000 евро. Вече се предлагат и за 10 000 долара.
- Цената на 1 мегават инсталирана мощност фотоволтаични панели преди 1 година беше от 2,6 до 2,8 млн. евро. Сега има технологии, които струват около 1,6 млн. евро на мегават.
- Ако 1 домакинство инвестира между 3000 и 5000 евро да смени дограмата си и да изолира стените на апартамента си, инвестицията ще се изплати за не повече от 3 до 5 години с икономии на електрическа и топлоенергия.
- Още по-голям ефект би имало при собствениците на къщи, които могат да инсталират фотосоларни панели на покрива и целогодишно да имат топла вода.
- Само смяната на крушките с енергоспестяващи в един хотел с 200 легла автоматично сваля консумацията на електричество с около 15 процента.
Банките могат да изиграят важна роля за стимулиране на фирмите и гражданите да влагат средства в такива технологии, които спестяват и им помагат да работят и живеят по-екологично. Но и тук е много важно да има ясна позиция на държавата, с конкретни политики и правила.
- Какви?
- Например:
- Данъчни облекчения и финансови поощрения за ползването на енергоефективни и незамърсяващи транспортни средства от администрацията, частни компании, таксита, гражданите и др.
- Ускорена амортизация на екологичните инвестиции.
- Политика на “устойчивите обществени поръчки” - администрацията да създаде правила, задължаващи компаниите, с които работи, да подкрепят на практика устойчивото развитие. Да се използват сертифицирани стоки и услуги с голям социален и екологичен ефект.
- През май прогнозирахте, че българинът поне още половин година няма да пипа парите си в банките. Оказахте се права - какви са вашите очаквания към сегашния момент?
- Въпреки прогнозите за ръст на продажбите на дребно в България с 26% от 2011 до 2015 г., мисля, че българинът ще продължи да залага на картата “бели пари за черни дни”.
Предпазливостта е и исторически наложена в мисленето на хората у нас. От друга страна, българинът е свикнал да получава високи лихви по депозитите, което не е типично за света. Ако искаме да поддържаме тези високи лихви, съответно трябва да натоварим и кредитополучателите с високи лихви. Ако желаем обаче да започнем да излизаме от кризата, трябва да накараме парите да работят. Да финансираме бизнеса, който да стартира нови проекти, да открива нови работни места, хората да получават заплати и да потребяват повече стоки. Кредитът трябва да е изгоден за предприемачите. Тук е точният баланс, който банките трябва да намерят.
- Прогнозирахте още, че има 5 сектора, които най-бързо ще се отърсят от кризата - туризъм, земеделие, инфраструктура, комуникации, енергийна ефективност. Каква е равносметката в края на годината?
- Ето реалните факти:
- Туризмът бележи ръст от 3% през летния сезон, прогнозите за зимния са за 3% до 5 %.
- В инфраструктурата вече се работи изключително ефективно по проектите за магистрали;
- Комуникациите са сфера, в която по-скоро са заложени някакви основи, пряко свързани с новите технологии и растежът, който те носят. Вярвам, че това тепърва предстои в България в най-близко бъдеще. Електронното правителство би било също голяма крачка в тази посока.
- Енергийната ефективност предоставя най-много възможности за природосъобразен растеж. Тук има безгранични възможности за България - от намаляване на емисии и енергоемкост на предприятия до създаване на една екологична среда на живот за нас и за децата ни. Европейските средства за енергийна ефективност са допълнителен стимул и възможност за развитие за българските фирми и икономиката.
- Продукцията на екологичното земеделие има гарантиран и все по-голям пазар в развития свят, както и високи изкупни цени. Новите външни инвеститори в България отново са в земеделието.
Продължавам да залагам в прогнозите си на същите 5 сектора като най-реално и бързо отърсващи се от кризата и като носители на устойчив растеж.
- Ще се включи ли БАКБ в кредитната схема по програмата за саниране на жилища на регионалното министерство? А планирате ли да пуснете собствени продукти за финансиране на домакинствата, които искат да се включат в програмата?
- Да, БАКБ ще се включи в тези проекти за саниране. Тук също имаме идеи как да се ускори процесът дори на чисто пазарен принцип. Планираме да пуснем и собствени продукти за саниране за домакинствата - за апартаменти и къщи. При къщите ще има и други продукти за енергийна ефективност и намаляване на разходи за ел.енергия, консумирана от мрежата.
От няколко дни Цветелина Бориславова е мажоритарен собственик на Българо-американската кредитна банка (БАКБ). След последното увеличение на капитала на банката фондът на Бориславова CSIF държи 56,37%. От октомври 2001 до декември 2010 г. беше акционер и председател на надзорния съвет на СИБанк.
