Втора цедка. Управляващите готвят ново пресяване на зелените електроцентрали

Коледните празници винаги са леко мрачни за инвеститорите във възобновяема енергия. В края на 2009 г. министърът на околната среда Нона Караджова заговори за мораториум върху новите инсталaции, докато не бъде изработен план за развитие на зелената енергетика. Година по-късно, въпреки че планът вече беше налице, Националната електрическа компания (НЕК) обяви, че няма да присъединява зелени централи, докато не бъде приет нов ресорен закон. Тазгодишните новогодишни празници също няма да са от най-веселите за сектора. Те ще минат на фона на догадките какво ли този път е подготвило правителството като корекции в законодателството.

Сега действащият Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), приет през пролетта, трябваше да отсее реалните от спекулативните проекти за вятърни, слънчеви и други ВЕИ паркове. За целта предприемачите трябваше да заплатят сериозни гаранции за всеки един мегават мощност, който искат да свържат към мрежата. Авторите на ЗЕВИ явно са подценили сериозните намерения на зеления бизнес, тъй като само 6 месеца по-късно отново се заговори за нуждата от нови законови ограничения. Според представители на сектора има най-малко два варианта на промени, които все още не са приели формата на официален документ.

Основното обаче е ясно. Поредната промяна внася поредна несигурност в сектора. Тя идва в момент, в който страната вече трябва да доказва пред Брюксел дали изпълнява целите си за развитие на зелената енергия. Постоянните промени не дават нито сериозна възможност проектите да напредват, нито яснота колко екоенергия произвеждаме и използваме в бита, индустрия и транспорта.

За последната регулаторна новост все още няма и официални обосновки. А именно колко проекта са с платени гаранции и с подписани предварителни или окончателни договори, какви са плановете за развитие на мрежите през следващите 10 години и възможно ли е техният капацитет да бъде недостатъчен за произведеното от вятъра и слънцето електричество.

Капацитет под въпрос

Говорител на поправките към момента се оказва Валентин Николов (ГЕРБ), зам.-председател на икономическата комисия в парламента. По неговите думи "в момента има авансови плащания за общо 4700 мегавата ВЕИ проекти с предварителни и окончателни договори за присъединяване. Пред "Капитал" той се позовава на данни от министерството на икономиката, представени в края на септември.

Колко точно зелени централи може да понесе енергийната система без проблеми е в основата на споровете между бизнеса и политиците от няколко години. През септември Митко Влахов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), дъщерно дружество на НЕК, огласи, че преносната мрежа на държавната компания може да поеме до 1800 мегавата вятърни мощности, 800 мегавата слънчеви паркове и 300 мегавата инсталации на биомаса, без това да доведе до срив в системата. "Ако присъединим всички, няма да може да се гарантира изкупуването на цялата енергия, както е по закон", твърди Валентин Николов. "Пазарът се ограничава с мотива, че ще се срине мрежата, ако всички се присъединят в един и същ момент, което няма как да стане", контрира пък Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. От бизнеса са на мнение, че за пореден път се разиграва схващането на държавните институции, че пазарът трябва да се нагажда към мрежата, а не тя към него.

Сегашният закон предвижда свързване, след като ДКЕВР обяви какви са свободните капацитети по мрежите през следващата година. Според проектозакона, с който "Капитал" разполага, свързването на централите към мрежите на НЕК и ЕСО и на трите регионални разпределителни компании вече ще става по график, определен от... НЕК и трите доставчика на ток. Ако поправките, чието авторство не е припознато официално нито от икономическото министерство, нито от парламентарната група на ГЕРБ, влязат в сила, мрежовият оператор ще предлага дата за свързване на всеки отделен обект. Ако предприемачът не е доволен от предложението, може да получи вноската си обратно. В поправките е записано, че свързването ще следва плановете за развитие на мрежите и ще става по реда на подписаните контракти. Но реално няма никакви гаранции дали процесът ще протича точно така и дали няма да отвори корупционна ниша.

Колко е зеленото

Освен ясен отговор на въпроса какъв е капацитетът на мрежата и как може да бъде развита тя, е необходима и точна информация какви са зелените мощности в момента и колко са заявките. Регулациите за бизнеса с ВЕИ никога няма да са в правилната посока, ако държавата, инвеститорите и потребителите не знаят колко точно зелена енергия се генерира и консумира като ток, топлина и енергия за охлаждане.

До 2020 г. България се е ангажирала да постигне поне 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. По данни на икономическото министерство за миналата година зелените източници в страната са осигурили около 15% от потреблението на ток. Междинната цел е за 11 на сто, но от крайното потребление, което включва не само тока, но и енергията за отопление и охлаждане. Това разминаване кара бизнеса да критикува данните и водената от държавата политика. Според браншови организации реалният дял на зелените източници не надхвърля 10 на сто. Разминаванията не спират дотук. Количеството дървесина, използвана в печки, което е отчетено от статистическия институт, е два пъти по-голямо от това, което е регистрирала агенцията по горите, твърди председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков. Изчисления на организацията показват, че България няма да постигне целите си за внедряване на ВЕИ. Това може и да се случи, ако държавата продължава да променя средата за фирмите често и непредвидимо. 

capital.bg