Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетика и туризма: Важно е да имаме обективна оценка за "Белене" и за пазара на ток

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков отговори на въпросите на членовете на каузата във "Фейсбук" "Да подкрепим министър Трайков" и на читатели от форума на "Дневник". Те бяха събрани в средата на април, когато стана скандалът с подписването на споразумение 12 за АЕЦ "Белене" с обвързващи срокове за окончателния договор. Групата в подкрепа беше създадена от 24-годишния Кирил Георгиев, който искаше да предизвика дискусия. В нея към момента членуват над 3000 души. Тогава "Дневник" пое ангажимента да зададе въпросите към министъра, които бяха над 15 страници. В сряда, когато се срещнахме с него, той започна с извинение за сериозното забавяне. Ето отговорите му на обобщените въпроси.

"Белене", при това одобрен от МААЕ?
- Съществува разбира се, но все още не е одобрен от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР - бел. ред.). Преди няколко седмици тя зададе допълнителни въпроси, които са свързани с евентуално завишените европейски критерии за безопасност. Руската страна твърди, че подготвеният от тях проект в достатъчна степен ги покрива, но на тези няколкостотин страници, които са им изпратили АЯР, предстои те да дадат отговор.

Titka Patsireva: Масивът от данни, предоставени на HSBC, включва ли инвестициите, които трябва да се направят за инфраструктура; обработка и съхранение на радиоактивните отпадъци и на отработеното гориво; буферни мощности за оползотворяване на нощната енергия, изобщо всички инвестиции, свързани с работата на "Белене"?

- Инфраструктурата не е включена, проектът касае само съоръжението - първи и втори контур. Цената е и без парите за финансиране по време на строителство. Докато централата започне да произвежда електричество и да го продава, пак текат лихви и те ще се добавят към цената още преди да се спечели и 1 лв. от продажбата на електричество.

"Дневник": Знае ли се каква е цената на инфраструктурата?
- Оценките са за средна стойност около 1 млрд. лева.

Димитър Ангелов: Г-н Трайков, искам да отговорите на въпроса за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци на територията на България. За да сме енергийно независима държава, трябва да разчитаме на собствено хранилище, колкото и да не ни се иска това. Има ли предвидено изграждане на такова към проекта за АЕЦ "Белене"?

- Включен е проект за изграждане на хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво. Това е същото съоръжение като това, което скоро открихме в АЕЦ "Козлодуй".

"Дневник": Ще трябва ли да се прави и друго хранилище в АЕЦ "Козлодуй"?
- Там вече има и друго – за мокро съхранение на отработеното ядрено гориво. Разглеждаме възможностите за разширяване на сухото хранилище, като вариантите за това в момента са отворени. Първият беше изпълнен по закрит способ с немобилни контейнери. От миналата година съм възложил на АЕЦ "Козлодуй" да разглеждат варианта и за открито съхранение на портативни контейнери, което е и по-евтино, и по-гъвкаво решение.

Една от компаниите, които предлагат такова решение, е американска и затова сме постигнали договореност с американска агенция. Тя отпуска грантове за предпроектни проучвания и предостави 1 млн. долара, за да се направи такова предпроектно проучване на площадката на "Козлодуй", за да се види какви са почвите, климатичните и всякакви други условия.

След като приключи проектът, ще бъдат сравнени двата варианта за хранилища и когато си изберем вариант, ще бъде проведен търг. Ядрените технологии се развиват, много е възможно това, което днес е отпадък, утре да е суровина. Бихме искали да изберем решение, което не само е по-евтино, но и по-сигурно и по-гъвкаво.

"Дневник": В такова хранилище ще могат ли да се съхраняват ядрените отпадъци, които ще получим обратно от Русия?
- Отделно от това има и друг вид хранилища, т.нар. геоложки. Те представляват окончателно решение за погребване на отпадъци. Разположени са дълбоко под земята, струват много пари и до момента няма завършени такива. Най-напредналите страни с подобни проекти са Франция, Швейция и Финландия. САЩ похарчиха 10 млрд. долара за проучване на площадка и миналата година президентът Обама ги върна обратно на чертожната дъска, тоест започнаха наново да харчат пари, защото този вариант не беше добър.

Такова хранилище някога трябва да има и България. То не е спешно от гледна точка на времето, защото така нареченото временно съхранение означава 50-60 години. Все още не е ясно колко ще струва, нито къде ще бъде. Искаме да видим какви ще бъдат идеите на европейските страни – евентуално биха могли да се използват съвместни хранилища, но в рамките на Европейския съюз.

Titka Patsireva: При пресмятане на цената банката ще вземе ли предвид и всички съпътстващи разходи като застраховки, отчисления за погребване на реакторите след изтичане срока на годност и др.?
- Точно тези, които изброихте – да. Тези бъдещи разходи, както са изчислени, са включени в разходите на АЕЦ "Козлодуй". 10% от приходите отиват за двата фонда – радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. 3.5% в радиоактивни отпадъци и 6.5% в извеждане от експлоатация.

Знаете, че от самото начало на експлоатацията никой не е отчислявал тези разходи. А след преждевременното спиране на блоковете от едно до четири централата не можа за дълъг период от време да прави отчисления, за да покрие целите разходи. Това е и основната причина да получаваме средства, израз на европейската солидарност.

Ивайло Василев: Доколко са верни спекулациите за сеизмичната опасност за района около Белене?
- Уверявам ви, че може да намерите достатъчно дебели обосновки за това, че площадката е достатъчно сигурна. Вярно е, че "Козлодуй" е още по-безопасна, защото се намира в район, който е с една степен по-сеизмично неактивен. Това, което се приема за безопасност, е изцяло отразено в характеристиката на площадката и в проектите.

Борислав Дичев: Ще сезирате ли главния прокурор за действията срещу националните интереси на бившия директор на НЕК Красимир Първанов?
- Уведомил съм и министър-председателя, и вицепремиера Дянков за всичко, което се случва и се е случило около този проект. Оттам нататък има други институции, които се занимават с това.

От форума: Доколко е (не)вярно, че само "Росатом" може да (не) ни прелицензира 5-и и 6-и блок на "Козлодуй"?
- Удължаването на лиценза се прави от Агенцията за ядрено регулиране. Дейностите по прелицензиране вече са започнали и сега сме на етап обследване на остатъчния ресурс. На всеки етап поръчките се възлагат с търгове, в които участват и фирми, свързани с "Росатом". Конкретно тази за изследване на остатъчния ресурс беше спечелена от консорциум с участието на EDF и "Росатом".

Ивайло Василев: Вярно ли е това, че ако бъдат изключени едновременно 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", те не могат да бъдат стартирани отново?
- Дори след като се изключат, те продължават да генерират топлина, чрез която могат да се активират след това. Това би станало по-бавно, отколкото ако има отделна мощност, която да ги завърти. Тоест това не е проблем, свързан с ядрената безопасност, а с икономически ползи или загуби в зависимост от това дали се включват по-бързо или по-бавно.

Въпреки че едновременното спиране на двата блока би било извънредно събитие, има поръчка, финансирана по фонд "Козлодуй", за изграждането на малка дизелова централа. От един ден работа на един блок се генерира електричество за 1.5 млн. лева, затова часовете имат значение.

Антон Милков Друмев: В крайна сметка какво поколение са реакторите за АЕЦ "Белене": 2, 2+, 3 или 3+, и каква е договорката за този тип реактори и ако се окаже, че са по-ниско поколение, каква ще е реакцията на правителството?
- Истината е, че няма точна дефиниция за всяко едно поколение реактори. Едно тълкуване е, че трето поколение трябва да е революционно спрямо второ. Проектът за "Белене" е еволюционен, но има съществени подобрения спрямо пети и шести блок, които са от второ поколение. Така например имат улавяща зона в случай на разтопяване на горивото, така че то да не попадне в околната среда, което е характерно за реакторите от трето поколение.

Например директорът на АРЕВА Ан Ловержон казваше, че този реактор е от второ поколение. Има и официални комуникации с Европейската комисия, където проектът "Белене" се характеризира като проект трето поколение. При сертифицирането на проекта не е необходимо да бъде определено поколението, а да се покрият определени критерии, на които трябва да отговаря централата. Знаем много добре на какви характеристики трябва да отговаря проектът, за да бъде лицензиран.

Тъй като няма точни и единни критерии, това дава възможност на всеки според личните си виждания да ги причисли към едното или другото поколение. Така например трети и четвърти блок по почти всички критерии са второ поколение. Когато се е решавало дали да бъдат спрени или не, на една сбирка на Г-8 са питали кое поколение са двата блока и руснаците са отговорили - първо. С това те са помогнали за спирането им.

От форума: Какво ще се случи, ако HSBC каже, че проектът "Белене" е тотално неизгоден за България? Какво се очаква да каже консултантът?
- Ако те смятат, че няма начин проектът да е изгоден по определени технически или икономически причини, те ще го отразят в доклада си. Много по-вероятно е обаче те да кажат при какви условия той ще бъде изгоден и да представят различни сценарии.

Например, ако цената на тока се развива по един или друг начин, какво би следвало за централата. Важно е да имаме обективна оценка за проекта, за пазара на електроенергия и условията, които ще го направят привлекателен за инвеститорите.

"Дневник": А няма ли да дадат оценка на това, което е договорено до момента за "Белене"?
- При тотално неизгоден проект тотално няма да се прави, но най-вероятно точно такъв извод няма да видим никъде. Те ще кажат, че ще бъде изгоден, ако пазарният анализ покаже, че ще има търсене на електроенергия на определена цена през следващите години, ако се договори финансиране на съответен лихвен процент, ако не се налага да се правят някакви технически подобрения и ако застрахователните премии се развиват по дадена схема.

Въз основа на този обективен анализ, който очакваме от консултанта – все пак тежестта на решението ще бъде наше.

От форума: Ако АЕЦ "Белене" бъде построена, с кого ще сключи договор за изкупуване на тока? Ако купувачът е НЕК, това е де факто държавна гаранция за финансирането. В такъв случай как ще се договаря цената? На принципа на признаването на разходите ли, както в момента ДКЕВР определя цените?
- Условието е, че проектът няма да се изгражда с гарантирано изкупуване от НЕК. Това поставя въпроси и пред инвеститорите. Ако имат очаквания за положително развитие на пазара, могат да осигурят ресурс, който им гарантира достатъчно голяма възвращаемост. Ако и рисковете, които поемат, са поносими, тогава биха били заинтересовани да влязат в проекта.

В момента в България имаме два дългосрочни договора, които са наследени (ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3" - бел. ред.), сега не бихме си позволили да сключим такива. Отделно от проекта, може да се структурират споразумения на пазарен принцип и когато той влезе във фаза, от която няма връщане, инвеститорите могат да сключат споразумения за изкупуване на бъдещия ток с търговски партньори.

Иван Пенев: Каква е логиката цената на изкупуване на енергия от ВЕИ да е в пъти по-висока от бъдещата цена на АЕЦ, при положение че инвестициите във ВЕИ са милиони, а в АЕЦ ще надхвърли 10 милиарда?
- Това е въпрос на мащаб и мощност. Двете не могат да бъдат сравнени. Това, което и в момента се наблюдава като тенденция, е, че цената от ядрени мощности става все по-скъпа поради все по-високите изисквания, капиталовата интензивност, все по-дългия хоризонт на планиране на инвестицията.

А в същото време възобновяемите енергийни източници се стремят към мрежов паритет. За да бъдат ВЕИ-тата гръбнакът на енергийната система, са необходими и други компоненти, например развитие на електропреносната мрежа, компютризирането й или пък изграждането на балансиращи мощности.

От Facebook: Ако добавим нови 2000 МВ нови ядрени мощности, това ще ни задължи да добавим и нови 400 МВ ВЕИ мощности, за да изпълним задължителните ни 16% от енергопроизводството. Има ли разчет колко биха ни стрували тези нови ВЕИ мощности?
- Нашият ангажимент е за дял на ВЕИ от потреблението на електроенергия, а не от производството. В случай че изнасяме тока от "Белене", това по никакъв начин няма да влияе на разпределението в страната.

Крайно време е да започнем да разглеждаме ВЕИ в брутното потребление на енергия, не само като електроенергия, но и като топлинна енергия или за транспорт. Например биогоривата или електромобили, които се захранват от ВЕИ.

"Дневник": Могат ли електромобилите да бъдат по-екологичен начин на придвижване, при положение че токът от тях се получава от въглища и АЕЦ?
- Дори и при използване на електроенергия от конвенционалните източници, в почти всички случаи те са със значително по-ниски въглеродни емисии. Да не говорим, че и замърсяването в градската среда няма да е същото.

Електромобилите се разглеждат като много добра комбинация при развитието на ВЕИ, защото могат да служат като вид балансиращи мощности. Ако има умни мрежи, когато повече електромобили са включени за зареждане например, тогава биха могли да се елиминират пиковете от други места.

"Дневник": За едно по-далечно бъдеще ли говорите?
- Това бъдеще започва да се случва вече. Помислете си за комуникациите отпреди 20 години. Представяли ли сте си, че те ще са на това ниво, на което са сега.

"Дневник": Енергийните компании скоро обявиха, че ще са им нужни около 5 млрд. евро, за да изградят умна мрежа в България, ще може ли да се случи подобна инвестиция скоро?
- 5 млрд. вече въобще не изглежда чак толкова голяма сума, дори и на фона на ежегодните инвестиции за поддържане на мрежата. В инвестиционната програма на НЕК са заложени 150 млн. лева за тази година, ЕРП-та имат по около 100 млн. всяко и се получава половин милиард само за поддържане и рехабилитация.

От Facebook: Какво се случва с "Горна Арда", ЕВН ще продължават ли с интереса си там, или са ги наплашили вече достатъчно?
- Това, което нас ни касаеше, беше договарянето на устава между НЕК и ЕВН. В крайна сметка се разбрахме и той беше подписан, което отвори вратата на ЕВН да изкупи акциите на "Джейлан холдинг". Проектът е на етап проектиране и би трябвало догодина да започнат строителни работи.

Венелин Ангелов Димитров: Ще продължите ли да се борите срещу монопола на "Лукойл"?
- Това, за което аз се боря, е да има пазарна среда. "Лукойл" не е естествен монопол, като електрическата мрежа например. При нея, за да се появи конкурент, трябва да се построи нова електрическа мрежа, което е абсурдно и няма смисъл. Това е естествен монопол и той винаги подлежи на регулации.

На пазара на горива няма естествен монопол, но има доминиращ играч. Призванието на министерството ни е да следим доминиращият играч да не злоупотребява с правилата на свободния пазар. Това дали има нарушения не го решавам аз, а Комисията за защита на конкуренцията. Доколкото знам те все още правят проучването си.

Аз съдя по косвени фактори. От март досега нещата наистина изглеждат по-добре. Бяхме с осмия най-скъп дизел, сега сме между третия и четвъртия и това го следя всеки ден. Все пак този дебат изясни много позиции на пазара на горивата и доведе до това горивата в България да са по-евтини, отколкото в останалата част на Европейския съюз.

"Дневник": Как избрахте новия представител на държавата в "Лукойл", който ще защитава интересите на страната?
- Има назначен нов човек, номинация на министерството – Росица Косачева. Тя е представител на държавата в надзорния съвет. Избрал съм я по преценка на качествата й и готовността, която има, да следва политиката, която ние смятаме за правилна.

"Дневник": Г-жа Косачева ще работи ли в държавната администрация и задължително ли е, когато човек защитава държавните интереси, да е държавен служител?
- Тя не работи и никога не е работила в държавната администрация. Това не е задължително по никакъв закон и логика.

От Facebook: Нали щяхте да листвате дружествата от БЕХ на борсата с цел прозрачност. Защо това не се случи? Защо изведнъж се реши, че няма нужда от прозрачност?
- Действително, когато дружествата са публични, това е стъпка към прозрачността. Смятаме, че това ще стане факт с приватизацията на остатъчните дялове на ЕРП-та, защото тогава много по-голям обем от информация, свързана с дейността на дружествата, ще бъде публична поради публичния й статут.

Още преди две години първото дружество, което изглеждаше готово за листване, беше "Булгартрансгаз", но тогава колективното решение беше срещу това по геополитически причини. Към днешния момент най-перспективни за листване на миноритарни пакети са ЕСО, когато бъде отделено от НЕК, и "Марица-изток 2".

Няма смисъл БЕХ да бъде листвано на борсата, защото холдингът в момента изпълнява функции, които са свързани с контрола на дружествата. Иначе тази роля трябваше да изпълнява министерството. От тази гледна точка БЕХ върши работа, особено при процеса на взимане на решения. Като вид контролен орган БЕХ изпълнява задълженията си, но далеч няма потенциала да бъде истински оперативен холдинг.

От Facebook: Доколко е запознат министърът със ситуацията в НЕК, в частност със задълженията по заемите на компанията?
- Важното е бордът и изпълнителният директор да са достатъчно добре запознати и те ми докладват. Така че аз приемам тяхното мнение за меродавно. То в момента е, че НЕК, макар и с големи задължения, е стабилна финансово. Паричният поток в момента и в перспектива са адекватни на задълженията.

"Дневник": Значи не допускате да се повтори ситуацията с г-н Първанов, който не ви уведоми навреме какво ще подпише с руснаците?
- Според мен няма как да се направи аналогия, защото едното е свързано с дългосрочното развитие на компанията, а това, което се случи с Първанов, беше случка, която се случи за минути.

От Facebook: Държавата има ли планове да създаде свои държавни ВЕИ мощности?
- Държавата отдавна е в бизнеса с ВЕИ мощностите – водноелектрическите централи. Всички големи ВЕЦ-ове са държавни. При тях цената също е съобразена с инвестиционните разходи и обявената възвращаемост. Често по-големите проекти са по-ефективни.

От Facebook: Кога ще се изясни въпросът с проблемите, съществуващи с присъединяването към електропреносната мрежа. От кого и какво зависи решаването на този проблем?
- Присъединяването на нови потребители е процес, който функционира достатъчно добре. Има проблем с трафопостовете, но той се отнася само за ЧЕЗ. При другите две компании този проблем го няма.

Поставил съм въпроса достатъчно сериозно на ЧЕЗ и го правя всеки път, когато се виждаме. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има лостовете за санкциониране на компанията. Въпросът е регулаторът какво признава от инвестициите и какво влиза в цената на тока.

"Дневник": Е.ОН имат друг проблем, свързан с присъединяването на новите ВЕИ, кога той ще бъде решен?
- Проблемът е капацитетът на преносната мрежа, заради което НЕК през последните месеци инвестира над 20 млн. лева в района на Каварна в нови кабели за пренос на енергията оттам.

От Facebook: Кога ще мога да избирам свободно от кой производител да си купя тока?
- Първо трябва да е ясно, че потребителите, които са на регулирания пазар и излязат на свободния - вероятно няма да могат да получат същата цена. Има и техническа страна на въпроса, за да може едно домакинство да излезе на свободния пазар, трябва да има стандартизирани товарови графици.

В момента е възможно да си на свободния пазар, но търговията е почасова, тоест трябва да имаш почасов график за всеки ден.В средата на август миналата година ДКЕВР публикува правилата за търговия, които дават основата за създаването на балансиращ пазар и на такива почасови графици.
Има и друг въпрос - ако стесним обхвата на защитените потребители.

В момента и малките предприятия с под 50 души персонал и 10 млн. евро оборот имат право да са на регулирания пазар. Големината на компаниите обаче не може да се следи от ЕРП-та. В случай че се стесни пазарът, съществува риск от поскъпване на тока, защото имаме дългосрочни договори за задължително изкупуване на електрическа енергия.

Така защитените потребители ще станат по-малко, НЕК ще купува по-скъп ток, а евтиният ще отива на свободния пазар, което не е приемливо от социална гледна точка. Затова все още обсъждаме промените в закона на енергетиката и възможността да преминем към пълна либерализация на търговията с ток.

dnevnik.bg