Кризата не е извинение за отложените инвестици в енергетиката

Кризата не може да бъде извинение за ненаправените инвестиции в модернизация и поддържка на обектите от енергетиката. Потреблението на електроенергия не е намаляло значително, така че дружествата имат възможност да правят отчисления за ремонти, смята един от експертите в бранша инж. Димитър Белелиев, който е председател на Съвета на директорите на Централна Енергоремонтна База (ЦЕРБ).

Според него "старостта" не е порок на енергетиката ни и с малко инвестиции централите, строени по времето на родители ни биха могли да продължат да служат вярно на компаниите, които ги стопанисват.

Какъв е делът на спешните ремонти в енергетиката у нас съотнесено към плановите ремонти и текущата поддръжка?

Зависи какво влагате в думата „спешни“ ремонти. Ако имате предвид отстраняването на аварии, те не са чак толкова висок процент, но при тях последствията могат да бъдат доста сериозни. Това е така първо защото цената на ремонта вече става много по-висока, много по-голяма като обем, особено когато става въпрос за генериращите дружества. При авария те губят не само от стойността на ремонта, но и от престоя на мощностите до отстраняване на повредата.

Ако вземем за пример аварията в ТЕЦ - София от преди няколко дни, по мои груби изчисления загубата им е от поне 300 хил. лв. на ден.

Това е сериозна сума!

Да, това сериозна сума, особено на базата на ремонта, който примерно те не са направили, но е бил заложен преди 2-3 години с цел именно да не се допускат такива аварии. Така че действително сумата е огромна.

Имате ли наблюдения дали в последно време дружествата отлагат плановете си ремонти, било заради кризата, било заради други причини?

Те не би трябвало да отлагат ремонтите си заради кризата. Ако го правят, причините обикновено са други. Например, някои имат законодателна възможност да отлагат ремонтите, какъвто е случаят с електроразпределителните дружества . Там някои дейности бяха разбити и предоставени на външен изпълнител, така, че да не попадат под контрола на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране. Те си отлагат ремонтите по този начин, така че там не е причина кризата, а наличието на една законодателна дупка.

Истината е, че за следващата година, поне по мои предварителни данни, електроразпределителните дружества се подготвят да направят доста по-големи като обем инвестиции. Доколкото знам само ЧЕЗ ще заложи поне 100 млн. лв. инвестиции, което е доста по-добре на фона на онова, което се правеше до момента.

А иначе кризата на практика не е довела до голям спад на потреблението на електроенергия в България. Тя доведе малко до спад на износа, но миналата година, както и през тази година, нещата са стабилизираха, така че не би трябвало това да е причината за отлагани ремонти.

Колко дълго могат да си позволят да отлагат ремонти дружествата от сектор енергетика, преди да стане опасно?

Крайна граница няма. Те могат непрекъснато да отлагат във времето. Въпросът е на политика на държавата и истината е, че държавата започна да притиска дружествата през последната година и половина и те започнаха да обръщат по-голямо внимание на ремонтната и инвестиционната си програма.

Какво аварира най-често в енергетиката? Дали това са преносните линии или оборудване в генерационните централи? Знаем, че обектите в енергетиката ни не са първа младост ...

Аз мисля, че поне тези аварии, които се случиха през последните 2 -3 години, бяха поравно - няма нещо, което да надделява. Имаше по-големи аварии, като тази в ТЕЦ - София, която вече споменахме и която е най-значимата и с най-голям икономически и обществен ефект. Знаете, там се изключи голяма част от потреблението в София - на населението и на промишлените консуматори. Но има такива аварии по преносната мрежа, които са с по-малък ефект, които дори не се отразяват на консуматорите, защото има превключване на натоварването от един консуматор на друг.

Но според мен по-големият проблем при авариите е за генериращите мощности, защото там като че ли стратегията е такава – гледа се да се износят съоръженията максимално и поради тази причина някои ремонти биват отлагани. Така обаче се стига до аварии.

Тоест, съоръженията аварират заради отлагани ремонти, а не толкова заради старост?

Старостта не е причина за аварии, а и думата „старост“ не е съвсем точна. Съоръженията или работят и са ефективни, или не работят. Не може да се каже, че едно съоръжение е старо, след като е в експлоатация и отговаря на всички норми. Така че то не би трябвало да аварира. То може да работи по-неефективно, мощността му може да е по-различна, но това не е причина за авария. В 90% от случаите причина за авариите е човешката немарливост.

Споменахте ефективност. Повечето обекти в енергетиката ни са строени във време, когато стандартите за ефективност бяха едни. Сега са други. Плюс добавки за нискоемисионно производство. Много ли инвестиции са нужни, за да приведем сектора в отговарящ на европейските норми вид?

На фона на строителството на нови централи, инвестициите, които са необходими, не са толкова големи. Според мен с 10 - 15% от парите, предвидени за построяване на нови централи, могат да бъдат модернизирани съществуващите. Ето защо аз считам, че е по-ефективно да се влагат пари в модернизация на стари централи, като „стари“ го слагам в кавички, защо те не са чак толкова стари.

За едно енергийно съоръжение един 30- годишен период не е чак такъв голям период от време. Самият принцип на произвеждане на електрическа и топлинна енергия не се е променил съществено през последните 30 години. Няма голяма промяна в турбините и самите генератори. Голямата разлика е в спомагателните съоръжения, като например сероочистките. Там са разликите с по-съвременните централи, а това може да се постигне с неголеми инвестиции на фона на строителството на нови съоръжения.

Могат ли подобни модернизации да удължат съществено живота на сегашните централи?

Именно това е целта на ремонтите. В България под думата „ремонт“ се разбира съоръжение, което е развалено и за да заработи трябва да се ремонтира. Но всъщност под ремонт се извършва една цялостна подмяна на съоръжението. Вземете един трансформатор от поколението, произвеждани преди 30 -40 години. На практика той може да работи още 40 години без характеристиките му да са по-лоши от тези на новите трансформатори.

Даже аз смея да твърдя, че ремонт на старо съоръжение от трансформаторите е по-ефективно от производство на ново. Навремето политиката е била такава, че е влаган много повече метал в производството на трансформатори, правени са много по-защитени от всякакви технически смущения. В същото време новите трансформатори започват с дефектите още на 4-та - 5-та година. При тях сякаш всичко е изстискано, за да се получи по-ниска цена.

Аз ще ви дам и пример отново с тази авария в ТЕЦ -София. Там трансформаторът е работил на късо 9 минути. На практика пораженията му са около 30% от цялото съоръжение , така че той е ремонтно пригоден. Ако беше нов трансформатор, аз съм сигурен, че той щеше да гръмне в буквалния смисъл още на третата минута. Просто късмет, че е бил стар, български трансформатор, производство на завода „Васил Коларов“.

Казахте български трансформатор. Какви части се влагат сега при ремонтите в енергетиката? Все още ли се ползват стари български и руски производители или успяват да пробият и китайците?

Честно казано, за голямо мое съжаление, появяват се вече и първите съоръжения, които са с произход Китай. Тази година ЧЕЗ проведоха процедура за доставка на два трансформатора 63MVA, единият от който бе спечелен от китайска компания. Казвам със съжаление, защото не е реално цената на един трансформатор да е по-ниска, отколкото е стойността на материалите за този трансформатор. това означава, че ...

Нали имате предвид, че политиката на Китай е такава – да се субсидира местното производство. И при фотоволтаичните панели има продажби под себестойност ....

Съгласен съм за това, но в България има завод за производство на трансформатори, собственост на Хюндай и един продаден китайски трансформатор в България отнема наши работни места и хора, които тук биха взели заплата. Да не говорим за инвестициите, за техническия потенциал, за обучението на тези кадри и така нататък. Смея да твърдя, че китайските предложения не са на тази висота, на която би трябвало да бъдат средноевропейските.

По-евтино ли е сега да се строят подстанции? Знаем, особено край морето проблемът между предприемачите, които пускат вятърни и соларни паркове и ЕРП-тата е голям именно заради необходимостта от изграждане на инфраструктура за добивания ток.

Отговорът е еднозначен – по-евтино е. Има голям спад както в България, така и навсякъде по света. Имайте предвид, че там говорим за вносно оборудване. Така че цената на строителството на една такава подстанция е с около 20% по-евтино сега.

Как дружествата финансират ремонтните си програми? Дали кризата им пречи да генерират достатъчно ресурс, с който да обезпечат плановите си ремонти? Имат ли на разположение и други възможности за финансиране на ремонтите по проекти?

По-голямата част от фирмите финансират това със собствени средства. А иначе аз не съм съгласен, че има свиване в печалбите и в работата на повечето енергийни дружества в България. Всеки момент трябва да излязат резултатите им и от тях ще се види дали това е така чисто счетоводно. Но моето впечатление е, че няма такова намаляване на работата...

Казах го, защото поне при дружествата от сектор електроразпределение бяха изнесени данни за спадащи печалби ...

Това са частни дружества, външни и сама разбирате, че тези печалби могат да бъдат регулирани. Там не трябва да се гледат печалите, а трябва да се гледат оборотите. Ако са спаднали оборотите, това означава, че се произвежда и консумира по-малко електроенергия.

На тези дружества печалбата им е по закон гарантирана. Разходите им за инвестиции и за ремонти по закон се приспадат от печалбата. Така че основният въпрос е дали ДКЕВР им признава тези разходи като такива, или не ги признава. Така че ако се върнем на въпроса, тези дружества могат да финансират ремонтите си по този начин и след това чрез признаване от ДКЕВР да си вземат парите.

А останалите дружества извън електроразпределението?

Повече то от тях финансират ремонтните си програми със собствени средства. Част от тях ползват и кредити или средства от фирмите - майки, ако говорим за дружества, които са собственост на чужда компания.

Дружествата могат да ползват финансиране и по различни програми, в това число фонда за закриване на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, както и редица европейски програми.

Възможности има, но дали са активни в усвояването им?

Лошото на програмите е, че те са бавни и ако едно дружество се нуждае от инвестиция за догодина, то трябва да е започнало процеса по участие в програмите поне преди 2 години. Там системата е така направена, че не може да се кандидатства за аварийни ремонти.

Едно дружество не може на 100% да разчита, че участвайки по дадена програма, ще спечели финансиране, още повече в срока, на който на него му е необходимо. За това повечето дружества участват по такива програми за неща, които не са им първа необходимост. С две думи, ако стане – стане, ако не - може да отложат в бъдещето.

Според вас използват ли дружествата в енергетиката възможността да застраховат активите си?

Доколкото знам, повечето от тях ги застраховат. В съвременния бизнес да не застраховаш е опасно. Навремето всичко това бе концентрирано в една компания Енергия, в която акционер бе и НЕК. Сега обаче застраховането е решение на всяко едно дружество. То самостоятелно преценява какво да застрахова и как да застрахова.

Какви са резултатите от работата на ЦЕРБ за тази година? Доволни ли сте от обема на поръчките?

Задоволството е нещо, което е субективно. Годината беше доста по-добра от предишната и протече основно в работа извън България. Преди две години имаше общ спад на ремонтните дейности и още тогава ние се насочихме към търсене на пазари в региона - основно Гърция, Македония, Ливан, Грузия. В момента благодарение на такива поръчки ние успяхме да си стъпим на краката. Изминалата 2010 година за дружеството бе много тежка, имаме спад от 30% на произведената продукция. В момента обаче имаме увеличение с почти 25%. Но тъй като на нас част от поръчките ни приключват в следващата година, чисто счетоводния ефект няма да се види през тази година. Но считам, че като цяло годината бе добра.

А за следващата какви са ви очакванията? В какви направления трябва да се работи?

Основното направление ще продължи да бъде извън България. Съветвам всички фирми от нашия бранш да погледнат към съседните пазари, защото те са доста по-големи от нашия и доста по-добре платени. Цените, на които се работи в България, открай време са почти два пъти по-ниски в сравнение със цените на нашите съседи. На нас ни е много по-изгодно да работим в чужбина, плащайки командировъчни на нашите служители, отколкото да работим в България.

Защо се получава такава разлика в цените?

Винаги е било така. В България цените са по-ниски може би защото конкуренцията е прекалено голяма. Тук има много дружества, които работят ремонти и поддръжка в енергетиката. За това и няма чужди дружества, които да влизат в България в този сектор.

А в същото време има работа за вършене. Какво според вас трябва да бъде извършено спешно като ремонти по преносната мрежа и централите през следващата година?

Има доста ремонти и модернизации в сферата на трансформаторите, които ние бихме могли да извършим, за да се повиши мощността на стари трансформатори, да се увеличи техния срок на служба и най-важното - да се намали риска от аварии на тези съоръжения.

При генериращите мощности все още не са излезли до край ремонтните програми на дружествата, но предполагам, че ще бъдат заложени ремонти на по-големите топлоцентрали. За наше съжаление в системата на НЕК, където са водноелектрическите централи, обектите са в много добро техническо състояние и там не очаквам да има някакви проблеми или необходимост от ремонти.

darikfinance.bg