Инвестицията обхваща както настоящите съоръжения и инсталации, така и системи, които ще бъдат инсталирани през следващите 1,5 години. В момента IKEA има 69 вятърни турбини, 124 фотоволтаични проекта (инсталирани на 40 места в седем страни – Германия, Канада, Испания, САЩ, Италия, Великобритания и Белгия, и 84 одобрени). През новата финансова година IKEA е закупила 27 допълнителни вятърни турбини.

Тези големи инвестиции във възобновяема енергия, с акцент върху вятърната и слънчевата енергия, придвижват IKEA към нейната дългосрочна цел за използване на 100% възобновяема енергия. Повече от половината от енергията, необходима на IKEA за нейните сгради, сега идва от възобновяеми източници.

Енергийна ефективност във всички IKEA магазини е подобрена с допълнителни 4%. Това е помогнало на IKEA да спести 6,2 млн. евро по време на финансовата 2011 година, демонстрирайки как подобренията в посока устойчивост могат да са от голяма полза за бизнеса. IKEA също така дава възможност на клиентите да пестят енергия в домовете си. През FY11 IKEA е продала 168 000 енергийно ефективни индукционни котлони – почти половината от всички кухненски печки за вграждане, продавани в IKEA.

Делът на устойчивия памук в продуктите на IKEA се е увеличил значително – до 50 000 тона, което представлява 23,8% от общия обем памук в продуктите на IKEA. Компанията работи с WWF и други партньори, за да помогне на земеделските производители на памук в Индия, Пакистан, Китай и Турция да въведат по-устойчиви методи на обработка на земята. Това означава да се използват техники, които значително намаляват нуждата от химически пестициди, торове и вода.

greentech.bg

Националната електрическа компания съобщи, че на 21 февруари от 1 часа България възобновява износа на ток, спрян на 10 януари заради тежката зимна обстановка, предаде БНР.

Заповедта за възстановяването на експорта е била разписана от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в петък.

На 10 февруари страната ни за втори път от началото на годината спря износа на ток поради недостига на около 400 мегавата (MW) електроенергия средно на час. Тогава беше съобщено, че експортът ще бъде възобновен при осигуряване на необходимите резерви, които да гарантират сигурност и непрекъснатост на електроснабдяването в страната.

Износът на електроенергия беше спиран на два пъти тази година. Първата забрана беше въведена на 21 януари във връзка със стачката на миньорите от „Мини Марица-изток“ и продължи седмица.

Междувременно пресцентърът на АЕЦ "Козлодуй" съобщи, че пети и шести блок на централата работят нормално и с пълна мощност. Така пресцентърът опроверга изявлението на лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, че до него е "стигнала информация, че има проблеми с генератора на 5-и блок".

investor.bg

publics.bg

 БГВЕА

Стратегията на Комисията е озаглавена "Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа". Целта е да се изгради по-новаторска икономика с ниски емисии, която да съчетава продоволствена сигурност, устойчиво селско стопанство и рибарство с използването на възобновяеми биологични ресурси за целите на промишлеността, като се гарантират биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

По тази причина планът е насочен към три основни въпроса: разработване на нови технологии и процеси за биоикономиката, развиване на пазари и конкурентоспособност в този сектор и насърчаване на по-тясно сътрудничество между създателите на политиките и заинтересованите страни.

Понятието "биоикономика" означава икономика, използваща земни и морски биологични ресурси и отпадъци като суровини за производството на храни, фураж, промишлени стоки и енергия, както и употребата на биологични процеси за изграждане на устойчива промишленост.

Биологичните отпадъци имат значителен потенциал като заместители на химичните торове и за преобразуване в биоенергия и с тяхна помощ могат да се постигнат 2 % от целта на ЕС за възобновяема енергия.

Биоикономиката на ЕС вече има оборот от почти 2 трилиона евро и осигурява работа на над 22 милиона души, което представлява 9 % от общата заетост в ЕС. Тя включва селско и горско стопанство, рибарство, производство на храни, пулп и хартия, както и някои аспекти на химическата, биотехнологичната и енергийната промишленост.

Смята се, че всяко евро, инвестирано във финансираните от ЕС научноизследователски дейности и иновации в биоикономиката, ще генерира 10 евро добавена стойност в секторите на биоикономиката до 2025 г.

econ.bg

Основни нейни области на интерес и отговорност в тези периоди са секторните политики и стратегии, енергийните баланси, статистиката, анализите и прогнозите, а също и енергийните пазари и проекти, както и регулирането и приватизацията и преструктурирането на отрасъла.

По същото време е участвала и в управлението на редица големи енергийни компании като представител на министъра на енергетиката под формата на член на техните управителни или надзорни органи.

Работила е като консултант за Комисията по енергетика към Народното събрание, Агенцията за приватизация, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редица проекти по програма ФАР, свързани с енергийната политика, Стопанска и инвестиционна банка.

Притежава магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство по стопанско управление и електронна обработка на информацията.

- Отделянето на мрежовата компания Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ще стане до края на 2012 година
- Всички инвестиции, които са свързани с пестене на електроенергия, са антикризисна мярка
- Добре е да има повече свободен пазар, но ако няма достатъчно количество енергия или цените на този свободен пазар не са ясни, то тогава това ще създаде повече рискове, отколкото ползи

Г-жо Диловска, отделянето на мрежовата компания ЕСО, заедно с активите в отделно дружество със собственик, различен от НЕК, се планира от правителството и трябва да е факт до март 2012 година. Ще се случи ли това според Вас и как евенруално би повлияло върху енергийния пазар?

Иванка Диловска:

Първо да започнем от това дали ще се случи до месец март 2012 година - няма да може да се случи. Всъщност този срок, който е посочен в проектозакона за енергетиката, е срокът, който се изисква за сертифициране на преструктурираните системни оператори в европейските директиви, но той няма да бъде изпълнен по чисто технологически причини.
("Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е дъщерно дружество на Националната електрическа компания (НЕК) ЕАД, създадено на 4 януари 2007 г. Този оператор осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на страната, съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на други страни, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателни мрежи, както и ремонтни дейности и услуги в областта на енергетиката. Компанията осъществява транзит на електроенергия по националната мрежа и организира пазар на електрическа енергия. - бел.авт.)

Предполагам, че до края на 2012 година обаче, това ще стане. Как ще повлияе първо на управлението на мрежата и на нейното поддържане и развитие? Мисля, че ще повлияе положително, тъй като, когато системният оператор е и собственик на активите, той първо има много по-голяма финансова стабилност. Зад гърба му има активи и той може да оперира с повече финансови средства, да тегли кредити и въобще да си прави финансови стратегии.

Второто е, че той има не само възможност да се развива и да мисли стратегически за мрежата, но и да я поддържа по-добре.

Третото, което е много важно, е, че той ще има по-голяма автономност и независимост от производители и снабдители, така че от гледна точка на нас като потребители, той ще може да ни гарантира по-голяма равнопоставеност, когато искаме да пренасяме енергия, купена от производител или от търговец до нашите домове.

В интервю пред Econ.bg преди време заявихте, че няма как да се развиват т.нар. "умни мрежи" при наличната инфраструктура. В ситуация на тежка икономическа криза кои според Вас са разумните инвестиции?

Иванка Диловска:

Според мен всички инвестиции, които са свързани с пестене на електроенергия, са антикризисна мярка, тъй като всички знаем, че когато има криза, трябва да се пести повече. От тази гледна точка, тъй като разходите ни за енергия и на потребителите, и на енергийните дружествата са по-големи, отколкото биха могли да бъдат, то би трябвало да насърчаваме инвестициите в спестяване на енергия. Тези инвестиции имат както краткосрочен антикризисен ефект, защото водят до намаляване на цени и на сметки, така имат и един по-дългосрочен ефект за една по-голяма устойчивост, защото парите започват да се използват по-разумно. Знаем, че енергийните ресурси, подобно на природните, се изчерпват и техните цени ще растат, така че е добре от сега да започваме да мислим за спестяването им. Да не забравяме и това, че чрез енергийна ефективност намаляваме и замърсяването на въздуха и по-този начин помагаме за това да бъдем по-здрави.

Какви са вариантите за модернизиране на електропреносната мрежа? Може ли да се използват и европрограми и какви са те?

Иванка Диловска:

Едната от големите възможности, които съществуват, е пренасочването на приходи от търговия с емисии към зелени проекти в енергетиката или при нас потребителите. Както знаете, България поиска със свое заявление дерогация на търговията с емисии и към това предложение има национален инвестиционен план, който включва инвестиции в мрежа и в централи, насочени към енергийни спестявания и към по-голяма производителност, които възлизат на стойност около 800 млрд. евро до 2020 година. Това е един от източниците за допълнително финансиране на инвестиции в мрежите и в енергетиката въобще. Разбира се вторият основен източник ще си останат цените. Трети източник са централизираните фондове в Европа, които също са по линията на търговия с емисии и също са насочени към финансиране на проекти, свързани с нови въглищни технологии или с иновации във възобновяема енергия. Там също има доста натрупани пари и всяка европейска страна може да представя проекти, с които да кандидатства. И проектите за бъдещите европейски програми насърчават финансирането и инвестирането в проекти за енергийна ефективност, включително и в енергетиката. Така че това са общо взето трите специфични направления за набиране на допълнителни пари до 2020 година. Нека да не забравяме и фонда за извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", по който също би могло да се помисли дали да не бъдат финансирани и проекти, които са свързани с енергийна ефективност в енергетиката.

Как ще коментирате заложените в Закона за енергетиката цени за достъп до мрежа, които включват цената за електромер и за поддръжка на мрежата?

Иванка Диловска:

По принцип в закона е дадена свобода да бъдат определяни такива тарифи, каквито съответните енергийни предприятия и регулаторът сметнат за подходящи. Не става дума за промяна на цената или на общите ни сметки такива, каквито ги плащаме, а за възможност да има свобода да бъдат прилагани различни тарифни политики. Какво означава тарифна политика? Нощната и дневната тарифа са най-яркият й разбираем пример за тарифна политика. Чрез различните тарифни структури се насърчава или не се толерира едно или друго поведение. Ако да речем има свободни мощности през нощта, то тогава се насърчава потребление през нощта. Ако има голямо движение или колебание във върховите товари, то тогава се въвежда обикновено двукомпонентовата тарифа. При тази тарифа обикновено потребителят плаща не само за потребена енергия, но и за вариацията в товарите, защото е много важно за енергийната система да се знае не само колко енергия ще използваме, а и какви товари, каква мощност, ще използваме мрежата във всеки един момент от времето. Поради това, когато се вижда, че има голяма вариация в товарите, се прилагат и други видове тарифи, при които отделно се плаща за енергията във вид на разходи за гориво и отделно се плаща за използваната мощност, капацитета на мрежата и на централите. Така че по принцип в един закон не би трябвало да има забрани, свързани с въвеждането на някакъв вид тарифа. Същото беше и за топлинната енергия. В закона има един текст, че цената на топлинната енергия може да бъде само еднокомпонентна. Нещо, чието място също не е в закона, т.е. заличаването на този текст от закона въобще не означава, че утре ще имаме друга цена освен еднокомпонентната за топлинната енергия, но също така пък означава, че ако се измисли нещо по-подходящо и се докаже, че неговата оценка на въздействието ще е положителна върху поведението на потребителите, включително и върху сметките ни, то тогава защо да не бъде въведена. Не бива чрез закон да се въвеждат подобен тип забрани.

Как ще се промени пазарът на електроенергия у нас, след като се либерализира? Как ще се отрази това на цените, по които ще купуват електроенергия от свободния пазар малките и средните предприятия?

Иванка Диловска:

Това е много интересен въпрос и аз мисля, че той трябва да бъде и тема на по-нататъшни дискусии. Защото наистина е добре да има повече свободен пазар, но ако няма достатъчно количество енергия или цените на този свободен пазар не са ясни, то тогава това ще създаде повече рискове, отколкото ползи.

econ.bg

От движението настояват да се отмени решението на Народното събрание за забрана за проучване и добив на шистов газ в България, преустановяване на всички дейности по изграждането на АЕЦ „Белене" и ревизиране на участието на страната ни в проекта „Южен поток".

„Отворени сме за всички граждани и партийни структури", обясниха сините, които преобладаваха в редиците на движението. Основателите обявиха, че стартират инициативата с нулево финансиране.

lev.bg

Първата фаза на проекта, Walney 1, осигурява електроенергия още от януари 2011 г. Той има 51 турбини с височина 137 метра, всяка с диаметър на ротора 107 м. Завършената преди дни втора фаза Walney 2 добави още 51 турбини с дори по-голям размер на витлата. Тези 1500-метрови турбини имат три 18-тонни перки с общ диаметър от 120 м. Въпреки различните размери, всички турбини са Siemens 3,6 MW. Като цяло една вятърна турбина тежи солидните 550 тона. Инсталацията Walney 2 е завършена във впечатляващо кратък срок от едва шест месеца.

Спецификациите на турбините изглеждат подходящи за значителните вятърни активи във Великобритания, функционирайки при вятър със скорост между 4 и 25 м./с., достигайки пикова мощност при 14 м./с.

Разстоянието от турбините до брега варира между 14,4 и 25,8 км – значително разстояние, което помага за намаляване на визуалното въздействие на фермата. Използват се далекопроводи с напрежение от 34 kV до 132 kV – добра новина за еколозите, защото така се намаляват до минимум загубите на електричество при транспортирането му.

greentech.bg

publics.bg

publics.bg

В рамките на проекта е публикуван наръчник за бизнес модели и добри практики при използването на възобновяеми енергийни източници от предприятия в страните, участващи в проекта (Австрия, България, Германия, Италия и Словакия).

Всички фирми, които проявяват интерес и искат да се включат в дейностите по проекта, могат да се обръщат за допълнителна информация към: Бранимир Ханджиев / b.handjiev@bia-bg.com /

Освен със студеното време, недостигът е и заради авария в ТЕЦ „Гълъбово”. Износът на електроенергия ще бъде възобновен, когато се възстановят необходимите резерви за гарантиране на сигурност и непрекъснатост на електроснабдяването в страната.

lev.bg

Новите данни от Global Wind Energy Council сочат, че в Китай са инсталирани 18 гигавата нови вятърноенергийни мощности през 2011 г. С това страната е достигнала общо 62,73 GW, водейки в света с 26,4% от световната вятърна енергия.

САЩ са инсталирали 6,81 GW нови вятърноенергийни мощности през 2011 г., достигайки общо 46,92 GW и постигайки 19,7% от световния пазар.

Индия е на трето място по нови инсталации с 3,019 GW и с нейните общо 16,084 GW произвежда 6,7% от вятърната енергия в света.

Топ 10 на вятърноенергийните лидери се допълва от Германия (2,1 GW), Великобритания (1,3 GW), Канада (1,3 GW), Испания (1,1 GW), Италия (1 GW), Франция (0,83 GW), Швеция (0,76 GW).

Европейският съюз като цяло е инсталирал 9,62 GW нови вятърноенергийни системи през 2011 г., с което общият капацитет на вятърната енергия в съюза достига 93,96 GW. Това е малко над 6% от общата електрическа мощност на ЕС.

greentech.bg

Съгласно разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници на АУЕР се възлага функцията да издава гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници (ВИ). Тези гаранции се издават въз основа на заявление от производителя, независимо дали той подлежи на лицензиране по Закона за енергетиката.

Една гаранция за произход се издава за стандартно количество от 1 MWh енергия от ВИ. Заявлението се подава в агенцията след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-късно от 10 месеца след това. То може да бъде за произведената енергия от възобновяеми източници през един или повече календарни месеци.

Таксата за заявление за издаване на гаранции за произход на енергията от ВИ ще бъде 50 лева, без да се прави диференциация за различните производители, вида и количеството на енергията (електрическа, топлинна и за охлаждане).

econ.bg

Китайската компания „Минг Янг Пауър Груп“ е подписала договор за доставката на турбини за два ветроенергийни комплекса в България с обща мощност 125 мегавата. Китайците са сключили сделка с българската ветроенергийна компания W. Power ООД и с A1 Development.

От китайската компания коментираха, че това е важна стъпка за тях в процеса на навлизане на големите европейски пазари, съобщи „Блумбърг“.

Наскоро китайското правителство одобри по-строги критерии за одобрение за местни ветроенергийни проекти, което сериозни сви пазара на оборудване за вятърни паркове. Китайските производители на турбини усилено търсят да продадат продукцията си в чужбина.

От българска страна са заявили, че „Минг Янг“ освен за доставката на турбини, ще участва и във финансирането на самия проект. По думите на изпълнителния директор на W. Power ООД Джонатан Ман, ще се търси финансиране и от местни банки.

120-мегаватовият проект край Милковица, Плевенско, на W. Power ООД трябва да е завършен по-късно през 2012 и ще е изцяло с турбини на „Минг Янг“.

Освен с W. Power ООД, „Минг Янг“ съобщава, че има договор и с друга компания в България A1 Development, подписан през декември. На 6 февруари е доставила три турбини за 4,5-мегаватов вятърен парк край Сомовит, който трябва да заработи през юли тази година.

publics.bg

Град Хемпстед в щата Ню Йорк, Лонг Айлънд, вече си има 40-метрова вятърна турбина, чиято задача е да превръща мощните ветрове от Атлантическия океан в друг вид енергия – тази на водорода. Турбината захранва станция за водород и природен газ, която пък е построена през 2009 г. Вятърната система може да генерира до 180 мегавата енергия годишно и осигурява спестявания в размер на 40 хиляди долара годишно – от енергия за създаване на водородно гориво.

За момента автомобилите с водороден двигател са съвсем малко. Очаква се обаче този вид коли да станат хит около 2015 г. Затова станцията в Лонг Айлънд засеа е привлекателна тестова площадка за изпробване на новия пазар на водородни автомобили.

Дотогава излишната енергия, произведена от вятърната турбина, която няма как да се използва за създаването на водород, ще се вкарва в електропреносната мрежа на Лонг Айлънд.

Измислянето на евтин и въглеродно-неутрален начин да се произвежда обилно количество водород за бъдещите коли с горивни клетки ще бъде от ключово значение за успеха на този вид превозни средства. Соларните станции за производството на водородно гориво вече са факт на няколко места по света, но не се радват на особен успех заради високите разходи за производство и слабото търсене.

Не че вятърните станции за водородно гориво са евтини. Турбината в Лонг Айлънд струва 615 хиляди долара. Те идват от грант на американското министерство на енергетиката в размер на 4,6 милиона щатски долара, предвидени за редица проекти за чиста енергия. Самата станция за водородно гориво и природен газ струва 2,2 милиона щатски долара.

greentech.bg

Сделката е в резултат на подписания на 27 декември 2011 г. (няколко дни преди датата на годишния отчет) "Меморандум за разбирателство" между "Енемона" и "Енергони", според който те ще си сътрудничат и ще обменят опит и информация в сферата на възобновяемите енергийни източници. Към меморандума "Енемона" получи и 15 млн. акции от капитала на "Енергони". Те бяха прехвърлени на 28 декември на извънрегулиран пазар на цена 1 лв., т.е. по номинал. Книжата са осчетоводени в баланса на "Енемона" по пазарна цена - 3.58 лв. към края на годината. Така общият положителен ефект от сделката с "Енергони" е 38.7 млн. лв., както става ясно и от бележките към отчета на "Енемона".

В същото време обаче инженеринговата компания е възприела значително по-консервативна политика по отношение на вземанията и инвестиции си и съответно е направила обезценки на такива, с които е ограничила силно позитивния ефект от сделката с "Енергони".

Основна част от обезценките са по строителни договори за изграждането на ВЕИ проекти (22.6 млн. лв.). "Енемона" ги е направила тъй като ръководството й е преценило, че все още не са приключили значителните промени в правната рамка на ВЕИ и съответно това може да повлияе на възстановимостта на вземанията.

Освен това компанията е обезценила и част от инвестициите си в дъщерни дружества като ЕМКО, ТФЕЦ "Никопол" и "Еско инженеринг" с общ ефект от 2.4 млн. лв. Към това се добавят и обезценки на някои от търговските си вземания заради по-голяма несигурност в събираемостта им заради кризата. Общият ефект на последните е около 10 млн. лв. Така общите обезценки на вземания, инвестиции и други активи достигат 36.3 млн. лв. спрямо едва 136 хил. лв. година по-рано.

Прокопи Прокопиев, ръководител "Корпоративна политика" и член на съвета на директорите на "Енемона" потвърди новата политика на компанията към по-консервативен подход в оценката на вземанията и инвестициите й. Отделно посочи, че този подход вече включва и отчитането на политически риск.

През годината "Енемона" продаде и дъщерното си дружество "Агро инвест инженеринг" срещу 18.4 млн. лв., от което реализира чиста печалба от 12.7 млн. лв. Така общата и печалба от приходи, различни от нормалните й, възлиза на 16 млн. лв. спрямо 525 хил. лв. година по-рано. Така компанията излиза на обща неконсолидирана нетна печалба за годината от 8.5 млн. лв. спрямо 4.7 млн. лв. година по-рано.

Така "Енергони", която стигна до фондова борса след дълги перипетии, проверки и забрани от Комисията за финансов надзор, вече трупа печалби за инвеститорите си. А партньорството с "Енемона" и в подозрително удачен момент.

Компанията стана известна със съмнителната оценка на единствения си актив до септември 2011 г. - патент за изграждане на вятърна централа, оценен на повече от 500 млн. лв. Заради неясната оценка, макар да стана публична компания, достъпът и до борсата беше блокиран от финансовия регулатор. През лятото на 2011 г. обаче съдът постанови забраната на регулатора да падне и така акциите на дружеството започнаха да се търгуват.

Много бързо книжата на "Енергони" поскъпнаха при малки обеми от по няколко хиляди акции и в момента компанията има пазарна капитализация от над 2.2. млрд. лв. В същото време неконсолидираните й финансови резултати за 2011 г. са приходи от 24 хил. лв. и загуба от 570 хил. лв. Активите й възлизат на 552 млн. лв., основна част от които са патент за 537 млн. лв. и инвестиции в две дъщерни компании за 12.5. млн. лв.

От септември насам в баланса й вече има освен патент за над 500 млн. лв. и няколко лицензи от ДКЕВР за изграждане на ВЕИ проекти. Компанията възнамерява да направи увеличение на капитала си с до 1 млрд. лв., за което има решение на общото събрание, като обяви планове да изгражда вятърни и соларни паркове за 1.5 млрд. лв. Последният й консолидаран отчет към септември 2011 г. показва приходи от 7 хил. лв. и активи за 655 млн. лв.

capital.bg

Значителен свръхкапацитет в Китай може да доведе до поредица от нови договорености измежду водещи предприятия от основните производствени територии – Съединените щати, Германия и Китай. Това ще доведе до понижаване на броя на големите световни играчи.

Освен по-малък брой глобални играчи на пазара на соларни системи PwC очаква и консолидация сред по-големите играчи в сектора на вятърната енергия. Последните предупреждения на тема печалба от страна на датската компания Vestas са пример за това пред какви предизвикателства са изправени дори най-големите световни играчи.

Продължаващата несигурност за икономиката на еврозоната ще направи бизнес-климата още по-неблагоприятен за сделки през 2012 г.. Евентуално задълбочаване на кризата би намалило потока от сделки допълнително, но анализаторите вярват, че несигурността на пазара не може да попречи на най-големите сделки.

Потенциалът за дестабилизация не може да бъде отречен, но ако дадена сделка е много стратегическа или критична за бизнеса двете страни ще усетят това и ще знаят, че си струва да продължат, казват анализаторите.

greentech.bg

От разделението на пазара на "регулиран" и "свободен", съотношението между двата сегмента практически не е било променяно. Така регулираният пазар, на който цените се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е 85%, а свободният пазар, на който частните търговци купуват от централите и продават на големите консуматори - фабриките, или пък пласират в чужбина, е с дял от едва 15%.

Основните производители на електроенергия за свободния пазар са АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, чието производство е най-икономически изгодно за търговците, които могат да спечелят от маржа между цената "купува" и цената "продава". Търговците са удобен посредник на големите консуматори на електроенергия, каквито са големите индустриални производители, защото биха могли да предложат по-ниска цена на тока спрямо държавно регулираната и така фабриките да формират по-голямо добавена стойност от продукцията си. Ето защо в проблема за недостига на ток за свободния пазар, големите индустриални предприятия също са засегната страна.

Като илюстрация на проблема идват данните от месец декември, когато на свободния пазар са били предложени общо 250 MW ток. Те са недостатъчни да покрият вътрешното потребление на големите индустриални консуматори. Търговете, на които това количество електроенергия е било разпределено между десетките желаещи търговци, по правило, се провеждат непрозрачно и това създава впечатлението, че на пазара се случва нещо нередно, а основните източници на евтин ток АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток -2 биват обвинявани, че преследват собствените си интереси на търговски дружества, вместо обществените интереси.

Поддържането на такъв изкуствен дефицит на електроенергия за свободния пазар води до оскъпяване на тока за потребителите в страната. Изяжда се и от добавената стойност, създавана от индустрията. В същото време по-евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй бива изнасяна в чужбина от централата, която е нормално търговско дружество и всъщност печели основно от износа, не толкова от реализацията на електроенергията на вътрешен пазар. Така се получава, че през по-голямата част от денонощието токът за потребителите в България се осигурява от въглищни централи и ВЕЦ-ове, което пък разхищава от квотите за емисии за 2013 година, което допълнително ще оскъпи тока на потребителите в България.

АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 обаче не могат да бъдат обвинявани, че преследват търговските си интереси. От тях не може да бъде искано да вършат работата на държавните институции, които допускат липсата на баланс в енергетиката, обединиха се участниците в дискусията, приютена от КНСБ в София. Те настояха, че не бива в обществото да се създава впечатление, че има противопоставяне "индустрия срещу енергетиката". Ние искаме балансирана енергийна политика, но не здрава енергетика за сметка на болна индустрия, каза участник в дискусията.

Освен от скъпия ток, индустрията страда и от скъпия природен газ, чиято цена е два пъти по-висока от котировките на борсите в Западна Европа. Това допълнително пречи на конкурентоспособността на българските предприятия.

По данни на БСК от износ на ток годишно се реализират около 700 - 800 млн. лв. приходи. В същото време само в металургията от изнесена продукция за 2011 г. са реализирани 5 млрд. лв. приходи, което показва, съотношението на силите и интересите в този дебат.

Критиките в него отнасят и Националната електрическа компания, и Електросистемния енергиен оператор. По някои мнения те са най-големите печеливши от износа на ток, тъй като 30 - 40% от крайната цена на износ на електроенергия формират таксите за пренос и за капацитет. Останалите 60 - 80% се формират от енергийната компонента на централите, а остатъка до 100% включва разходите на търговците и маржа на печалбата.

Наред с това няма яснота как държавните органи ще се справят със следващата вълна на отваряне на пазара, при която на свободния пазар ще излязат и консуматорите на ток средно напрежение, каквито са малките фирми. По предварителни прогнози това ще вдигне квотата на свободния пазар двойно - от сегашните 15% на 30 - 40%. Това означава, че е необходимо ново разпределение на квотите между регулирания и свободния пазар.

До тогава проблеми като този, породен след декемврийския търг за електроенергия на свободен пазар, изглеждат неразрешими. Пред участниците в дискусията Мартин Тафров от АЕЦ Козлодуй обясни, че заради бунта на търговците след търга централата е пуснала допълнителни количества ток за свободния пазар. В момента в отговор натиск от търговци и крайни клиенти АЕЦ Козлодуй осигурява 520 MW за вътрешния пазар. Снабдяваме на 100% свободния пазар. Това не е нормално и адекватно положение, каза Тафров от АЕЦ Колодуй.

darikfinance.bg