Божидар Гатев, директор в ЧЕЗ Разпределение България: Ако ни одобрят допълнителни инвестиции, можем да направим умни мрежи

Наскоро от електроразпределителното дружество ЧЕЗ обявиха, че голяма част от кабелите и съоръженията в Западна България, където компанията доставя ток, са надхвърлили 30-годишния си срок за екплоатация. Инвестициите в мрежата на ЧЕЗ не са достатъчни за изкупуване на всички трафопостове, построени от строителните фирми през последните години – доставчикът на ток трябва да плати 168 млн. лв. на бранша. По тези и други теми разговаряме с Божидар Гатев, директор на дирекция "Експлоатация и поддържане" в "ЧЕЗ Разпределение България".

Една трета от София може да бъде засегната заради лошото състояние на кабелите и електрическата инфраструктура. Какво трябва да се направи оттук нататък, за да не се допусне голяма авария?
- От 20 юли сме предприели кампания да сменим 46 километра кабели за 43 дни. След това ще продължим с още 40 километра кабели. Това са намерения за тази година за колекторите на бул. "България". През предишните години системно сменяме кабели в тези колектори, върху които е имало посегателства. Изпълняваме тази програма всяка година, но тя е свързана с определени средства.

През тази година намереният ни са да сменим 100 километра такива кабели, а през следващата - още 150 км, което чувствително ще подобри нещата в проходимите колектори. Искам да отбележа, че те са на софийската община, предоставени за стопанисване на дружеството "Пътища и съоръжения", тоест ние сме потърпевши.

Инвестициите, които ще направите, попадат ли в тези, които са признати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)?
- Нямаме друг начин. Ще се съобразим с това, което ни признава ДКЕВР. Разчетите за тази година са на база на тези инвестиции, които са признати. Не можем да си позволим повече. Бихме искали да са повече, но в края на краищата се съобразяваме с решението на ДКЕВР.

Ако регулаторът одобри по-високи разходи, това означава ли, че часовете, в които хората средногодишно остават на тъмно, също ще намалеят?
- Естествено. С допълнителните инвестиции могат да се създадат умни мрежи. При тях има автоматика, с която по-бързо ще може да се превключва към резервно захранване и по-малко хора ще останат без ток. Това е целта – повече инвестиции в съоръжения, с които ще подобрим състоянието на мрежата и оттам по-малко потребители ще остават на тъмно за по-малко време.

По-високи инвестиционни разходи означават по-скъп ток. Как ще убедите хората да плащат по-високи сметки?
- Много пъти ми е задаван този въпрос и всеки път отговарям по един и същ начин. Електроенергията е стока. Колко можем да си позволим и колко даваме за тази стока? Това е въпросът. Ако искаме високо европейско качество на електрозахранване, ние фактически трябва да платим по-висока цена. Това е стока, в която трябва да вложиш инвестиции, за да получиш по-висока сигурност и качество на захранването.

През първото тримесечие отчетохте ръст на дълговете към компанията от страна на потребителите. Как стои въпросът през второто тримесечие?
- Направили сме специална програма. Няколко дирекции ще работим в тази насока – контрол върху самите потребители, прекъсване на неплатилите и ежемесечен контрол, за да не се самовключват. Това е, което можем да направим, за да си съберем задълженията. На този етап задълженията се увеличават, но по тези причини правим такива сериозни програми с проверки и прекъсване на неплатилите абонати.

С какво си обяснявате ръста на задълженията?
- Имаше един период, в който фактически ние не прекъсвахме, тъй като трябваше да въведем SAP програмата – чрез нея управляваме целия процес на работа в дружеството. Тогава не прекъсвахме потребителите. Вследствие на това се увеличиха задълженията.

Докога ще продължи проблемът с изкупуването на трафопостове и съоръжения, които са изградени от строителни фирми, а вие трябва да изкупите?
- Аз съм директор на дирекцията по поддържане на съоръженията, т.е. не се занимавам с процеса на изкупуването. С този въпрос се занимава колегата Димо Петров (шеф на дирекция "Обновяване, проучване и предоставяне на мрежи" в ЧЕЗ – бел .авт.), който обясни, че при този разчет на средствата, даден от ДКЕВР, ние фактически можем да ги изкупим за 10 години, което не е добре и бихме желали да го коригираме с по-голяма инвестиция.

При 152 млн. лв. на година, каквито инвестиции искаме от ДКЕВР да признае, нашето намерение е за 3-4 години да изкупим съоръженията. От тези заявления за 160 млн. лв., които трябва да се изкупят, голяма част от тях - около 60%, имат нередовни документи. Те трябва да ги оправят, за да можем да ги изкупим.

Как ще отговорите на упреците на енергийния регулатор, че и разходите, които са ви признати за регулаторния период, не се изпълняват?

- Г-н Докладал обясни, че не е така (според регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал досега средните инвестиции, реализирани за година, възлизат на 74 млн. лв., т.е. повече от одобрените от регулатора 71.5 млн. лв. годишно).

Имаше идея да се въведе такса мощност, така че да се поддържат вили и имоти, които не се използват често, а за които всъщност се правят разходи за поддръжка на мрежата. Регулаторът не я включи в структурата на цената. Поддържате ли още тази идея?
- Това беше идея на Е.ОН или ЕВН, не си спомням добре. Има логика в това, което искаха колегите, тъй като ние сме длъжни, независимо че няма консумация по един електромер, примерно във вилните зони, да поддържаме това електроснабдяване винаги, дори да се използва една седмица в годината. Аз лично бих подкрепил такава идея, не говоря от името на ЧЕЗ.

Заради непризнатите разходи да очакваме ли съкращаване на персонала?
- Правим оптимизация на базата на много точни разчети за дейностите, които изпълняваме в момента. В моята дирекция са около 100 дейностите, имам съкращения на 120 души. На тези, които са в пенсионна възраст, ще им бъдат платени до 14 заплати. Другите се оценяват по една специална точкова система и в зависимост от трудовия стаж им се плаща. Това е по споразумение със синдикатите.

Какви са загубите на дружеството от кражби на съоръжения?
- За първите шест месеца тази година загубите са 2.8 млн. лв., миналата година бяха 10 млн. лв., а за предходните три години са 21 млн. Ако сметнем, че един трафопост излиза около 50 000 лв., колко трафопоста бихме направили в проблемни райони, ако ги нямаше тези загуби? Сами можете да си направите сметката.

Това ли е причината, поради която подкрепяте новия Закон за управление на отпадъците?
- При временното правителство на Софиянски (1997 г.) имаше забрана за изкупуване на вторични суровини от хора, които няма откъде да имат тези материали. Кражбите спряха. Така че съм твърдо "за" да има някакъв ред при изкупуването на тези вторични суровини.

dnevnik.bg